Чувствали ли сте се като поет при вида на нечии очи? Толкова вдъхновяващи и разбиращи, очи, в които можете да видите собствения си образ такъв, какъвто винаги сте искали да бъде виждан. Очи, които не ви критикуват, които са топли и посрещащи, основни подкрепящи.
А някога възхищавали ли сте се на красотата на студените очи на човек, който изглежда толкова безсърдечен, но все пак знаете, че той трябва да бъде или поне изглежда такъв, за да може да взема тежките решения в живота си.
Миналата година Кафеви очи на фотографа Азим Кхан Рууни спечелиха конкурса ни (снимката е на корицата). Може би тази година е ред на:
Сигурни сме, че въпреки цветът, душата е тази, която фотографът трябва да опита да покаже на снимката - обичаща, ранена, любопитна…
Покажете ни най-хубавата снимка на очи, която можете да направите, споделете с нас трепетите на душа, красива и мистериозна.
Смятаме, че не е необходимо допълнително обяснение на тази красива тема на конкурс, бихме желали възможността да ви припомним незабравимата творба на Пейо Яворов.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…